СМОЛЯНСКИ ЕЗЕРА – СМОЛЯН

 Смолянските езера са разположени по левия склон на долината на Черна река, от Орфеевите скали и връх Снежанка до град Смолян. В миналото са били над 20 езера, но сега са останали само 8, като 7 от тях са естествени, а Керянов гьол е превърнато в микроязовир. Останалите днес представляват блата. Пролет и есен на мястото на някои от тези блата отново се появяват малки езерца. Други са превърнати в рибарници. Най-голямо е Бистрото езеро, а най-дълбоко е Мътното езеро, което е и най-високо разположеното – на 1500 м. Останалите по-големи езера са Лагера, Платеното езеро (Керяновия гьол), Тревистото (Тревното) езеро, Османовия гьол, Силажа и Милушевското езеро (Милушевия гьол). Тревистото и Бистрото езеро са свързани помежду си с речен ръкав. Близо 30% от площта на Тревистото езеро е заета от торфен пласт, който е дебел около 1 метър. На него растат буйни треви през лятото и от там идва и името му. Маршрутът за езерата минава през гората и върви по стръмна пътечка, но има направени парапети от дървени клони, които спомагат по-лесното придвижване и по – лесно да напредване. В допълнение на това е усещането на чист въздух, тишина и красота.

Връх Снежанка

Връх Снежанка е висок 1926 м. и е най-високата точка в Пампорово. На върха е построена телевизионната кула, която е висока 156 м. Твърди се, че при ясно време в ранните сутрешни часове на деня от терасите на кулата в югоизточна посока може да се види Егейско море. Върхът може да се изкачи с кола или велосипед, но така рискувате да не видите живописните гледки, които се разкриват при изкачването пеш. Пътят до върха е асфалтиран, добре поддържан и обозначен. Друг вариант е и изкачването на върха съв седалков лифт, който може да се хване от Студенец. Климатът е мек, има много слънчеви дни в местността. На върха на кулата има ресторант, от който се разкрива панорамна гледка към Смолян и Пампорово. Върхът е част от100-те Национални туристически обекта, а печатът на БТС може да се намери в хижа “Студенец”.

 

ПЕЩЕРА ДЯВОЛСКО ГЪРЛО

Според легендите Орфей слиза в пещера Дяволското гърло за да помоли Хадес – богът на смъртта – да освободи любимата му Евредика. Хадес се съгласил, но му поставил условие – да не се обръща назад, за да вижда Евредика, докато не излязат от подземното царство. Когато стигнали до Бучащата зала обаче, Орфей вече не чувал стъпките на любимата си и се обърнал да провери дали още върви зад него. Така обаче той я изгубил завинаги. Пещера Дяволско гърло дължи името си на скалите около входа, които му придават формата на зинала паст. Каквото е отнесено от реката в Дяволското гърло, нищо не е излязло на изхода й. Преди години придошлата вода погълнала 500 кубика дървени трупи, нито една треска не е излязла от другата страна. При проучванията си спелеолозите са пускали по течението оцветена вода, която излиза след 2 часа – това показва колко дълго водата се губи в земните недра. Изходът на речния сифон е не по-малко страховит. През 1970 г. двама варненски водолази правят първия и единствен опит за изследване на сифона на Дяволското гърло. Двамата водолази се гмуркат, само че никога не изплуват. След този случай повече не са правеи опити да се премине сифона на прещерата. Учените смятат, че там има огромен лабиринт, задържащ всичко, което попадне в реката. Стотици спелеолози са проучвали подземния път на реката. Той обаче и досега остава загадка.

 

Работно време на пещера Дяволското гърло: 09.00 – 18.00 ч.
През зимата и студените месеци посещения се извършват само след предварителна уговорка.

 

ЯГОДИНСКА ПЕЩЕРА

 

Ягодинската пещера се намира в Буйновското ждрело на 3к от село Ягодина в Родопите. Тя е една от най-известните и най-посещаваните пещери в България. Ягодинската пещера се нарежда на четвърто място сред най-дългите пещери у нас и на първо място в Родопите. Дългият над километър маршрут дава възможност да се видят красиви представители на почти всички видове пещерни образувания, но най-впечатляващи са многобройните пещерни бисери. Те се образуват като истинските перли от песъчинка, попаднала във вода, която в течение на много години се обгръща в калцит, за да придобие кръглата си форма. Пещерата е дълга близо 10 км, разположени на три отделни етажа, а от тях само третият е облагороден и има електричество. В него има изградена пътека, която е дълга 1100 метра. Входът и изходът на третия етаж са изкуствено създадени. Естественият вход на Ягодинската пещера е към първия етаж, където е намерено дрвено жилище от IV-то хилядолетие пр. Хр. Предполага се, че то е било дом на майстори грънчари. Обитателите на жилището са били принудени да го напуснат след срутване, което е било причинено от земетресение. В Ягодинската пещера има много сталактити, сталактони и сталагмити. Там температурата е 6°C, а влажността на въздуха – 92%.

Маршрут от Пампорово до Ягодинската пещера:
От Пампорово до Ягодинската пещера се тръгва в посока Широка лъка, а след това в посока Девин. След разклона за с. Беден има около 5 км по главния път, след което следва ляв завой към Доспат. Около 10 км след с. Тешел има отклонение от главния път по посока с. Ягодина. След него остават последните 7 км до Ягодинската пещера.

Работно време на Ягодинската пещера: 09:00 –17:00 часа (влиза се на всеки кръгъл час)

Обедна почивка: 12:00 – 13:00 часа

Ягодинскта пещера работи целогодишно.

 

 

ПАНОРАМНА ПЛОЩАДКА ОРЛОВО ОКО

Панорамната площадка „Орлово око“ е едно от най-интересните места за посещение в района на село Ягодина. Тя е униикална наблюдателна площадка, издигаща се на над 1500 м надморска височина. От Орловото око се разкрива невероятна гледка към красотата на Източните Родопи. Намира се на връх Свети Илия – един от най-високите върхове в този район. Панорамната площадка е наречена „Орлово око“, понеже погледът може да достигне до десетки километри във всички посоки. От там мога тсе се видят Рила, Пирин, Чала, част от Буйновското ждрело, а дори и планините в Гърция. Изкачването до панорамна площадка Орлово око си е цяло приключение. До там не може да се стигне с лек автомобил и затова на входа на Ягодинската пещера могат да се наемат джипове, с които да се стигне до върха. Пътят продължава почти час, като по това време се преодоляват над 670 м денивелация. Другият начин за достигане до площадката е да се върви пеш по еко пътеката, започваща от село Ягодина.

 

АРХИТЕКТУРЕН РЕЗЕРВАТ ШИРОКА ЛЪКА

Широка лъка се намира на 11 км. от Пампорово и на 24 км от град Смолян. Селото е превърнато в архитектурен и културен резерват и е известно с автентичните си родопски къщи – Згуровската, Учиковската и Григоровската къщи. Широка лъка е запзаила своята възрожденска архитектура, музикална култура и богата история. Една от най-големите забележителности там е църквата „Света Богородица“, която е построена през 1834 г. Неиният иконостас е уникален по стил и се предполага, че е бил рисуван от ученици на Димитър и Захари Зограф. А някои твърдят, че самите братя са изографисали църквата. В близост до „Света Богородица“ се намира и старо училище от 1835 г. Други от емблематичните забележителности са Етнографския музей „Згуровски конак“, родната къща на Екзарх Стефан І, паметникът на Капитан Петко Войвода и църквата „Успение Богородично“, която е била построена от цялото население на село Широка лъка за 38 дни през 1834 г. В района на Широка лъка могат да се видят и природните скални феномени – „Момата” и „Главата”, както и параклисите „Св. Теодор Стратилат”, „Св. св. Кирил и Методий” и „Св. Атанас”. Освен с възрожденската си архитектура, Широка лъка е известна и със своите песни, съпроводени от каба гайда. Там се намира и Националното училище за фолклорни изкуства „Широка лъка“. Архитектурен резерват Широка лъка е един от Стоте национални исторически обекти на България, а печатът за обекта се намира в информационния център зад паметника на Екзарх Стефан I.

 

ЧУДНИТЕ МОСТОВЕ

 

Уникалната природна забележителност Чудните мостове се намира в централната част на Родопите, на 1450 м надморска височина, на билото на рида Чернатица и е на 5 км северозападно от село Забърдо. От 1949 г. е защитен природен обект. Състои се от два естествени скални моста, разположени сред борова гора върху река Айдарско дере. Големият мост е широк коло 15 м и е дълъг 96 м. Извисява се над пропаст, която е  дълбока 43 м и широка 45 м. Предполага се, че мостовете са образувани от срутване на дълбока карстова пещера, издълбана от някога многоводната река, при земетресение. Двата големи моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях. Огромно богатство от животински видове обитава околните гори. В района на Чудните мостове могат да бъдат наблюдавани около 270 птици, а също и мечки, лисици, вълци, зайци, диви свине, диви кози, сърни и елени. В червената книга на животинските видове са записани алпийският тритон (дъждовник) и някои видове прилепи. Този район на Родопите е богат на лечебни растения, гъби и диворастящи плодове. В червената книга и Списъка на защитените растения са записани много редки видове и ендемити: родопска теменуга, родопски крем, червено родопско лале, родопско омайниче, персийска морина, родопско великденче, горска майка и родопски силивряк, известен още като орфеево цвете. Двата големи моста са обезопасени и пригодени за туристически цели. Преминаването е позволено и върху, и под тях.

 

ПЕЩЕРА „УХЛОВИЦА“

Пещера Ухловица е разположена в местността „Сините вирове“ в община Смолян. Тя се намира на 3 км североизточно от село Могилица и на 37 км от Пампорово. Пътят към пещера „Ухловица” минава през някои от най-прелестните места в България, с постоянно сменяща се панорама от клисури, гори и ливади и разпръснати по планината многобройни селца. Ухловица е една от най-старите пещери в региона, с много красиви образувания, наподобяващи морски корали. Името й идва от думата улулица – вид нощна граблива птица. Ухловица се намира на 1040 метра надморска височина и температурата вътре е около 10 градуса през цялата година. Дължината на пещерата е 460 метра, но само 330 метра от тях са благоустроени. Ухловица е двуетажна диаклазна пропастна пещера и се е оформила по основна пукнатина с посока север-юг. В пещера „Ухловица“ се намират 7 невероятни езера, които се пълнят с вода през ранната пролет.

Работно време на пещера „Ухловица“:

сряда – неделя : 10:00 до 16:00 часа
почивни дни: понеделник и вторник

Споделете с приятели!